Скъпи, хайде да си имаме второ дете?

Mom-with-two-kidsКак ще се отрази на Вашата психика като майка още едно дете? Готови ли сте за тази решителна стъпка и още по-голяма отговорност? Кога би било най-подходящото време?

Отговорите на тези въпроси са доста разнообразни и противоречиви и затова ще се опитам да бъдa максимално полезна и да се придържам към средностатистическите варианти. Тази статия цели да бъде полезна на двойки, които обмислят планирано зачеване на второ дете. Ако двете чертички са Ви изненадали, то това със сигурност е най-подходящото време и не подлежи на коментар.

На първо място, много е важно голямото дете да бъде самостоятелно до известна степен или поне да ходи на ясла (около 2 годишна възраст). Представете си следната ситуация. Имате новородено от една страна и току-що прохождащо дете от друга – едното е на изключително кърмене и се храни на поискаване, а другото иска да го водите за ръчичка и да опознавате заедно света. На кое дете ще обърнете първо внимание?

Децата около 2-3 годишна възраст навлизат в т.нар. детски пубертет. Детето проявява характер, недоволства, реве и се тръшка. Отказва да се подчинява, прави демонстрации на публични места. Въпреки че ситуацията изисква здрави нерви и голямо спокойствие, това е положителна фаза, през която всяко бебе преминава, за да се превърне в дете. А какво ще кажете да имате и новородено по същото време?

От 4 до 6 години разлика е най-добият вариант. Първото дете вече е самостоятелно и не изисква непрекъснатото Ви внимание. Може да се храни, облича и играе самостоятелно. А защо не дори да Ви помага с малкото братче или сестриче?

Когато първото дете навърши седем години, детството свършва и започва училищния период. Навлизането в училищния период е голяма промяна и изисква адаптация и усилия. Вниманието и подкрепата на майката са наистина необходими.

По-голяма разлика от 7 години отдалечава децата и те се разминават, преминавайки през различите фази на развитие. Не могат да бъдат толкова близки, колкото когато споделят еднакви интереси.

Майчинството представлява силно психическо и физическо натоварване. Разпределете го по най-добрия начин, за да бъдете както адекватен и заслужаващ уважение родител, така и да се съхраните като личност. Само и единствено щастливият човек, може да направи хората около себе си щастливи, включително и детето Ви. Не можете да дадете нещо, което нямате – а именно, осигурете си спокойствие, почивка и си доставяйте радостни мигове дори и това да са относителни понятия.

Advertisements

Чужди езици?! Кога?

изтеглен файлГоворенето на чужди езици разширява кръгозора, обогатява общата култура и отваря врати за нови хоризонти и непознати знания. А когато живееш в страна като нашата, чуждоезиковите познания са не само необходими, а и задължителни.

Колкото по-рано започнеш да учиш, толкова по-добре. Това правило важи за всяка сфера на обучение, а още повече за чуждите езици. Възприятието на децата е много по-бързо и успешно от това на възрастните. Те са по-адаптивни, готови да встъпят с желание и без очаквания към всичко ново, което им се поднесе.

Едва ли има точно определена възраст, за която да кажем, че е най-подходяща, но определено вече все повече се затвърждава твърдението, че мозъкът се развива до 3-4 годишна възраст. Ето защо този период е един от най-добрите за начало на чуждо-езиково обучение. Разбира се, веднага изникват противоречиви мнения у майките, които водят до определени въпроси.

Ето два от най-често задаваните:

Не трябва ли детето първо да проговори на майчиния си език?

Не е необходимо. До три годинки децата не правят разлика между езиците. Това не само им спестява стресът, че не разбират какво говори учителката, а дори напротив, децата оживено се опитват да разберат за какво става дума от контекста на ситуацията. По този начин мозъкът започва да работи доста по-активно и се стимулира развитието им.

Няма ли да се объркат от толкова езици?

Доказано е, че двуезичните деца се справят по-добре на тестове, започват на четат по-рано и имат по-гъвкав ум от останалите.

Ясно е, че не може да се очаква от детето да има основни знания по езика още в тази възраст, но факт е, че ще придобие усет към него и ще му бъде много по-лесно да го научи в последствие.

Днес с моя син посетихме почасова детска ясла „Мечетата“ към Френския институт, където за децата се грижеха две французойки. Няма по-благоприятна среда за научаване на езика от тази да си сред хора, на които им е роден. Това е една много добра възможност, която се предоставя за най-малките.

Важно ли е пълзенето?

istock_000009391699xsmall-300x199Необходимо ли е бебето да пълзи преди да проходи и каква е причината за постоянните препоръки от страна на педиатри, психолози и възпитатели за стимулирането му? На този въпрос търсих отговор от известно време и смятам, че понатрупах опит, за да Ви предоставя адекватно обяснение.

Най-важното, което разбрах е, че няма значение кога бебето започва да седи, да пълзи или да ходи. Важното е уменията да се развиват поетапно, т.е. да не се пропускат различните етапи.

Дая Багвандас e социален предприемач и директор на мрежата за възпитателна невронаука в Мелбърн, Австралия. Невронауката е главното познание, свързващо мозъчното развитие, човешката еволюция и човешкия потенциал. Тя разкрива как първите месеци и години от живота на детето са времето, през което се оформят предпоставките за изграждане на индивидуалната идентичност.

изтеглен файлСпоред Дая има два етапа в пълзенето. Първият е т.нар. влачене по коремче, а вторият е същинското пълзене на ръце и коленца. Първият етап укрепва и развива общия мускулен тонус, особено в ръцете, краката и стъпалата. Развиват се умения за хващане и пускане, визуални умения – забелязване на играчка в далечината и отправяне по посока на нея. Освен това, се подобрява и процесът на дишане.

След като бебчо успее да повдигне коремчето, започва вторият етап в пълзенето. Този етап влияе върху баланса и координацията, спомага за уравновесяване на двете полукълба в мозъка. Постига се огромно развитие на мускулите, особено на ръцете, което помага за развитие на фината моторика, необходима по-късно за писането, например. С пълзенето децата се научават да координират двете страни на тялото с едната ръка и коляното от другата страна, които докосват пода едновременно по едно и също време, или т.нар. кръстосани движения. Подобрява се ритъмът на тялото и синхронизацията, важни за мисленето, необходимо по-късно в математиката. Укрепва се също и костната система, необходима за привеждане на тялото в изправена позиция и ходене. Наблюдава се значителен прогрес при дихателните способности, спомагащи за общото здраве, вокализацията и след това за говоренето.

Това са основни ползи от пълзенето. Вярвам, че има още много, за които ще се сетите. Ето защо, не бързайте с прохождането на Вашето дете. Ранното развитие се стимулира чрез пълзенето. Важно е да се знае, че всяко дете започва различните етапи по различно време и то най-вече, когато мускулите му са готови за това. Не насилвайте детето си, а се наслаждавайте на уменията, които показва според собствения си ритъм.

Една година майка

IMG_2632Днес се навършва една година, откакто родих детето си. Помня всяка подробност от този ден все едно беше вчера. Раждането мина много добре, стигнах бързо до разкритие. Имаше си своите трудни моменти, но спомените ми са позитивни. Усещането е прекрасно. Даваш живот. Побеждаваш в битка със себе си. Разбираш колко големи са възможностите на тялото и ума ти. Променяш се.

Тази една година ми даде най-голямата радост, която може да съществува, най-нежната любов, на която някой е способен и едно от най-големите предизвикателства в живота. Не всичко е розово и прекрасно. Да бъдеш майка е трудно, дори много трудно. Не можеш да си го представиш преди да го изпиташ. Безсънието, ограничаването на свободата, разделянето с предишната роля в собствения ти живот – превръщането от жена в майка, липсата на социални контакти и рутината, която се повтаря ден след ден, тежат невъобразимо много. Тежестта нараства с времето, с постоянството си, с неизбежността си, като те оставя безсилна и изтощена.

Майчинството от друга страна дава сила. Превръща те в лъвица, дава ти увереност. Променя целия ти свят. Оспорва собственото ти мнение за себе си и променя коренно приоритетите ти. Задава въпроса „Къде се намираш и къде искаш да отидеш?“ Майчинството е благословия. Майчинството те учи да променяш себе си, за да дадеш най-доброто на детето си. Примерът, който даваш, е по-важен от всички съвети или принципи, на които го учиш. Възпитавайки себе си, даваш най-доброто за него.

Това са само малко от нещата, на които се научих през тази една година. Имам още много дълъг път да извървя и много уроци да науча. Към момента знам, че съм благодарна. Благодарна съм, че избра мен, скъпо мое дете! Обичам те! Честит празник!

Йога за зачеване

StorkBaby-300x300Един от начините да подкрепяме спокойствието на духа и гладкото протичане на чи е да практикуваме бавни и разтягащи пози от йога, които подпомагат разтварянето на тазобедрените стави и свободното циркулиране на чи в долната част на корема и репродуктивната система. Физическата активност подпомага потока на чи, а успокояващата и уравновесяваща практика на йога поддържа духа спокоен.

През ноември 2001 г. Yoga Journal разказа, че според д-р Рахул Сачдев, специалист по репродуктивна ендокринология и безплодие в Медицинския факултет „Робърт Ууд Джонсън“ в Ню Брънсуик, Ню Джърси, шансовете на жената за успешно зачеване могат значително да се увеличат, ако към традиционната и медицинската намеса се добави йога за понижаване на стреса. Д-р Сачдев ръководи програма, която показва забележителни резултати при двойки със затруднения в зачеването. Независимо от причината за безплодието, 50% от двойките, завършили програмата, включваща йога, медитация и промени в храненето, заченали в рамките на една година. Подобно изследване в Харвард, също включващо йога и релаксация, установява три пъти по-висок шанс за забременяване при участничките в него, отколкото при другите жени.

Същата статия препоръчва специфични пози от йога, стимулиращи гладкото протичане на енергиятаа през репродуктивните органи и повишаващи циркулацията на енергия и кръв в областта.

Джаклин беше на тридесет и две години, а съпругът й Франк на четиридесет и три. Въпреки че лекарят им не откриваше физиологична причина, те не можели да заченат вече две години. Решили, че не им допадат фармацевтичните средства и медицинските интервенции, затова потърсиха алтернатива при мен. И двамата имаха здрави тела и добро общо здраве. Франк имаше известен дефицит на това, което традиционната китайска медицина нарича „бъбречна чи“, свързана с репродуктивната виталност. Цикълът на Джаклин варираше между двадесет и пет и тридесет и два дни, като беше придружен с болки и спазми. Симптомите й подсказваха застой на чи в репродуктивните органи. Препоръчах им да си вземат три месеца „почивка“ от опитите на зачеване и да се фокусират върху подобряването на собственото си здраве и благоденствие. Съставихме план. Франк включи в ежедневната си гимнастика малко чи гун за бъбреците – специални упражнения за изграждане на чи. На Джаклин повече й харесваше йога, затова се записа на курс и започна да отделя всеки ден по десет минути за пози за разтваряне на тазобедрените стави, които да насърчават свободния поток на прана през репродуктивната й система. Освен това практикуваше по пет минути дневно леко, дълбоко дишане с редуване на ноздрите – форма на пранаяма (дихателно упражнение), което подпомага балансирането на хормоните. Използваше компреси с рициново масло три пъти седмично, освен по време на цикъл, и вземаше лично предписана й билкова формула в продължение на три месеца. Всички тези средства заедно подпомагаха потока на чи и кръв през матката.

След три месеца цикълът на Джаклин вече не беше болезнен и бе станал съвсем редовен, през 28 дни. Повече нямаше нужда от билки и компреси с рициново масло, но продължи да практикува йога. Франк сподели, че се чувства по-здрав и силен. Той също продължи да се занимава с чи гун, тъй като това щеше да намали вероятността от завръщане на дисбаланса.

Из „Баланс на хормоните, баланс в живота“ от Д-р Клаудия Уелч

Любов към себе си и износване на плода

body-loveЛюбовта към себе си е златният ключ към щастливия живот. Всичко зависи от това колко обичаш и уважаваш себе си и своето тяло. Тялото е корабът, който те носи в морето, наречено живот. Без него не можеш да оцелееш и затова е необходимо да се грижиш за него. 

Зачеването на дете и износването му в утробата на майката е велико чудо на природата. Тялото претърпява сложни трансформации и голямо натоварване. Отдайте уважение на този процес и осъзнайте колко много работа тежи на плещите на Вашето тяло. Бъдете благодарни. Това не е даденост, а благословия. Майката, която успешно износва и ражда детето си, е благословена. 

Когато имате щастието да заченете дете, погрижете се да се чувствате добре. Хранете се с хубава храна, наслаждавайте се на любимите си неща, спортувайте и дишайте чист въздух. Практикувайте радост и бъдете благодарни. Опитайте да оставите страховете настрана. Мислете за настоящето и как да си доставите удоволствие. Изчистете ума си от притесненията за бъдещето. 

Зная, че всичко това звучи много просто на думи, но има един съвсем лесен начин за постигане. Отидете сред природата. Направете си една дълга разходка, толкова дълга, че да усетите сладка физическа умора. Когато тялото извършва физическа дейност, ума се успокоява, а сърцето се изпълва с радост. Същият ефект можете да постигнете с различни физически упражнения, дори и досадните домакински задължения могат да бъдат доста ефикасни и да държат ума далечe от фиксидеите му. 

Ще завърша с една молитва на бременната жена за успешно износване на плода и леко раждане:

„Всемогъщи, чудотворни и милостиви Боже, Създателю и промислителю на небето, земята и всички твари. Ти си изрекъл за всички съпрузи благословението, да се плодят и множат, и че наследие от Господа са децата от майчината утроба.Благодаря Ти, небесни Отче, задето си ме направил участница в това благословение, и моля Те, благоволи да благословиш подарения ми от тебе плод на моята утроба. …
Запази ме от страх, от уплаха, и от зли хора, които биха желали да повредят и разрушат делото на Твоите ръце! Дай му разумна душа и направи да расте тялото му здраво, а когато настъпи времето и часът, разреши ме по Твоята милост. Дай ми подкрепа и сила за раждането: Спомагай ми с Твоята всемогъща помощ и облекчи страданията ми, защото това е Твое дело, чудотворна сила на Твоето всемогъщество и дело на Твоето милосърдие.
Господи! Ти си Бог, който знаеш и виждаш нуждите на всички човеци! Ти си състрадателен и заради изпълненото с жалост Твое сърце, аз Те моля: благоволи да облекчиш скърбите ми, които ми предстоят и извади на светлина плода на моята утроба с живо и здраво тяло, с цели, невредими и благообразувани членове. Аз на Тебе го връчвам и го полагам в Твоите всемогъщи, творчески ръце, в Твоите Свети обятия, да благословиш този плод на моята утроба, както си благословил децата, които са ти донасяли.
Спасителю, ето аз принасям на Тебе този плод, който си ми дал. Възложи над него Твоята благодатна ръка. Благослови го със Светия Твой Дух и когато се роди, облагодетелствувай го със светото и блажено Кръщение. Освети го и го обнови за вечния живот, чрез възраждането. Направи го ново създание. Направи го да бъде и той член на Твоето Свето Тяло – Твоята Света Църква, та и от неговите уста да възлиза хвала за Тебе и да пребъде завинаги чедо и наследник на вечния живот, чрез светите и честни Твои страдания и смърт, Иисусе Христе, и заради Твоето Свето Име. Амин.“

Кариера или Бебе

CareervsFamilyМесец декември и наближаващите празници ме отвеждат назад във времето, когато аз самата бях дете и усещах магията на Коледа навсякъде. Семейната обстановка, Коледната елха, мирисът на портокали и прясно изпечени сладки, съвместно с коледните филми изпълват сърцето със спомени. Така попаднах на един филм, който ме накара да се замисля върху това кое е по-важно – успешна кариера и изкачване на висока стълбичка в йерархията или създаване на семейство и деца. Разбира се, съвместно могат да се случат и двете неща до някаква степен, но аз говоря за онези радикални случаи, които позволяват само едната или другата крайност. За да бъдеш пълноценен в това, което правиш, трябва да му се отдадеш напълно. Един единствен избор може да те отведе в две различни реалности, коренно противоположни. Ако едната е мечтаната кариера, много пари, луксозен живот, изискани заведения и екзотични пътувания, то другата е малка семейна къща/ апартамент, детски смях, разхвърляни играчки и много любов. Двете неща имат много плюсове и минуси. Едното е проявление на мъжката енергия, а другото на женската. Едното дава най-доброто от материалния свят, но няма душа, а другото – излъчва топлина, разбиране в дълбочина на думата любов и истинско щастие, но ограничава свободата.

Над този избор трябва да се замислят и двата пола според мен. Прекалената мъжка енергия осакатява една жена. Чертите й се променят, стават по-груби и студени. Погледът губи магията си. Такава жена не привлича мъжете, те я смятат за приятел, за равен, но не и за обект на желание. Мъжете от своя страна губят възможността за семейно огнище, опора и детска ласка, която да стопли сърцата им.

Минуси има и в двата случая и всеки има право да избере най-доброто за себе си. Колко хубаво щеше да бъде ако можехме да видим разгръщането на тези две различни реалности и чак след това да изберем! Вие сте на ход!

Вдъхновена от The Family Man