Бали


Пътуване към Любовта.

Прекрасният о.Бали ме привличаше дълго преди да успея да отида. Тази дестинация беше мечтаната дестинация. Изгарях от желание да си направя сватбата там на плажа, спазвайки техните ритуали. Това не се случи, но успях да убедя съпруга ми, че това е най-подходящото място за медения ни месец. Тъй като решението за сватбата беше взето изненадващо, бързата подготовката за събитието и пътуването след това легнаха на плещите ни. Организацията по пътуването направих сама, заедно с помощта на колежка, която вече беше ходила там. Най-подходящото време да посетиш острова беше месец май – сухият период. Времето е топло и приятно.

И така, денят след сватбата, един прекрасен слънчев ден приготвихме багажа и вечерта се насочихме към автогарата. Пътувахме до Истанбул с автобус, защото сметнахме за най-удачно и неангажиращо с плащане на паркинги за колата. Пристигнахме в Истанбул на сутринта, оставихме багажа на летището и си направихме разходка из града. За моя огромна изненада, никой в Истанбул не говореше английски, дори младите хора не можеха съвсем да ти упътят към местата, до които искахме да стигнем. Имаше машини за билетчетата за градския транспорт и метрото. Наблюдавахме какво правят турците и по този начин успяхме да си купим. Направихме няколко разходки, хапнахме в едно заведение за бързо хранене и така денят отмина. Полетът ни беше в 19:30ч. Пътувахме с катарските авиолинии. Трябваше да минем през Доха, Катар и след това да кацнем в Сингапур. На летището в Сингапур трябваше да си купим билети от нискобюджетна авиокомпания, защото мъжът ми беше решил, че в последния момент ще бъде най-добра офертата. Оказа се, обаче че не беше толкова лесно. След известно лутане и чудене какво да правим, резервирахме с Air Asia. Предупредиха ни, че като кацнем в Бали задължително трябва да имаме билет за обратен полет, защото иначе могат да ни върнат обратно. Уморени, но заредени с много положителни емоции и очаквания кацнахме в Бали. Беше 21ч и нещо. Летището в Денпасар, столицата на острова, беше малко. Платихме виза и след това изведнъж дойдоха двама балийци, които ни грабнаха багажите, за да минем граница по-бързо. Изобщо не знаехме, че всъщност те очакват бакшиш за тази работа. Мъжът ми им даде по един долар, но те искаха да сменим пари и да им дадем в тяхната валута. Курсът на летището беше доста дървен, разбира се и ние отказахме. Трябваше да се задоволят с този долар, което не беше никак малко.

Предварително бяхме организирали да ни чака шофьор на летището  в случай, че нямаше да можем да се оправим. Като излязохме от митница ни посрещна шофьорът с табела в ръка с моето име. Оказа се, че имаше много таксита и нямаше да имаме проблем. По път спряхме до Макдоналдс, защото бяхме много гладни, а това беше единственото място с позната храна. Шофьорът съвсем любезно ни закара и изчака.  Пътувахме към гр. Убуд – културният център на Бали. Там си бяхме направили резервация в хотел Puri Padi. Усещането беше неописуемо. Едно невероятно чувство на щастие, лекота и любов.  Не може да се опише с думи, трябва да се изживее, както казваше моята колежка. И наистина беше така. Мирисът, който се носеше беше смесица от франджипани (цветята на красотата), китайски пръчици и разни други аромати. Рецепцията на хотела беше навън. Имаше 2-3-ма заспали балийци наоколо. Хотелът представляваше няколко къщички. Настаниха ни в една на втория етаж. Не беше лукс, но беше чисто и приятно. А ние бяхме щастливи. Преживяванята едва сега започваха. Разгледахме още вечерта мястото. Имаше хубави алейки и открит басейн.

На сутринта ни сервираха закуска навън на едни масички близо до рецепцията. Това представляваше ресторанта. Хапнахме и се насочихме към града. Центърът беше близо. Една от главните улици се казваше Monkey Forest. Там се намираше и истинската Monkey Forest, която представляваше гора, пълна с маймуни. Те изобщо не се плашеха и се хвърляха заплашително като видят банан или нещо бляскаво, което да им привлече вниманието. След като продължиш по улицата имаше многобройни магазинчета с дървении, ароматни масла и свещи, различни заведения и центрове за масажи. От всякъде те приканваха да влезеш и да се възползваш от услугите им. Движението е ляво, шумно и забързано. Постоянно чуваш от всички страни приканване от таксиджии, красиви масажистки и хостеси пред ресторантите. Пред всеки магазин или заведение на земята има т.нар. canangsari или Bali offerings. Представляват малко подносче с цвета, оризови зърна, 1-2 крекера и запалена китайска пръчица. Това е ритуал за дар към Боговете, който се слага сутрин за привличане на повече клиенти.

Седнахме в едно заведение с прекрасна градина навътре от улицата. Птичките пееха, а ароматите и красивата природа пълнеха душите ни. Следобяд решихме, че е време да отидем до оризовите тераси, които се намираха малко извън града. Решихме, обаче, да не взимаме кола под наем с шофьор, а да си наемем моторче. В Бали моторчета караха всички, от възрастни до деца. Дори малки бебета гушнати в майка си се возеха необезпокоявани. Решихме да опитаме и ние. Спазарихме хубава цена за моторчето + две каски и потеглихме. Беше вълнуващо преживяване. За първи път мъжът ми караше кола с десен волан. Знаци нямаше и трябваше да сме безкрайно внимателни. Когато завиваше, трябваше постоянно да му повтарям – „ляво, ляво“, защото инстинкта и научено си казваше думата. Въпреки това се справи много добре. При кръговите движения намалявахме леко и някак си хората ни изчакваха, така че да се разминем. Не видяхме нито една катастрофа в Бали, въпреки бързото каране и внезапното излизане на моторчета от всички страни. Левият завой беше позволен навсякъде без светофар и винаги беше с предимство. Стигнахме до оризовите тераси. Беше много красиво, приличаха на зелено море с леки вълни. Там се снимахме с една баба, която явно работеше на полето и изглеждаше много автентично. Две малки деца се опитваха да ни продадат различни картички и джунджурии на високи цени. Дори те бяха научени да се пазарят и да досаждат. В крайна сметка си купихме батерии за апарата от тях.

Балийците говореха английски, но имаха много смешен акцент.Не можеха да произнесат звука „Ф“ и казваха „П“. Така fifty /фифти/ ставаше пипти, coffee /кофи/ ставаше копи, а марката кола swift /суифт/ беше суип. Страшен смях беше в началото, но бързо свикнахме. На връщане от оризовите полета, забелязахме много работилници за дървени и мраморни изделия. Цените бяха значително по-ниски, от колкото в града. Това беше нашето място за подаръци. След това се размазахме на басейна до вечерта. Запалихме си свещи, нахвърляхме изкуствени цветя и стана много романтично.

На следващият ден решихме да поразгледаме острова и забележителностите му. Насочихме се като за начало към храма Pura Taman Ayun. Отново пътувахме с моторчето. На много места питахме за посоката. Някои ни казваха с две, три думи, други само посочваха, но в крайна сметка стигнахме на правилното място. Паркирахме моторчето пред храма, за което си платихме паркинг и след още една такса за вход влязохме вътре. Беше много интересно. Нямаше затворена сграда, а едни красиви градини и много интересни посторйки. Във вътрешната част не се допускаха външни лица. Наблюдавахме само през оградата. На излизане от храма се запознахме с едно момче-балиец, който ни предложи да ни води във ферма за кафе. Звучеше много добре и ние се съгласихме. Оказа се, че там отглеждат най-скъпото кафе в света – лувак кафе. Има едно животно, което се нарича лувак и се храни с най-хубавите зърна на кафето. Обикновено яде и други неща, но за производството на кафе, го ограничаваха само с него. Бяха две и живееха в две отделни клетки. Хранеха се с кафе. То ферментира в стомаха им и след това излиза в изпажненията му. Почиства се, пече се и ето го и ароматния деликатес. Във фермата се произвеждаха и други неща – ванилия, какао, банани, мед. Една балийка седеше до пещта и печеше кафето. Една чаша лувак кафе струва около 100 американски долара. На нас ни я предложиха за 5 долара. Безплатно получихме и семпъли от обикновено кафе за мъжа ми и чай от лимонена трева за мен. Момчето, което ни заведе там обясни, че кафето е силен афродизиак и ако обикновено издържал половин час с приятелката си, след едно кафе издържал по 2 часа. Това беше най-силната реклама, която съм чувала. Много се забавлявах. Пихме кафенце и се отправихме отново на път.

Следващата ни дестинация беше храмът Tanah Lot. Много красив и невероятен храм на брега на океана. Обикновено се ходи там по залез, защото гледката е зашеметяваща. След известно пътуване пристигнахме. Отново платихме паркинг и билети за храма. Наистина беше невероятно. В подножието му се извършваше някакъв ритуал. Отидохме и ние. Един монах ни благослови и постави ориз на челото ни. След това видяхме по-навътре каменна змия с три глави. От нея течеше сладка вода. Беше изключително. На брега на океана течеше сладка вода. Това е едно от величията и благословиите на този народ и това място. Нямахме право да се качваме в храма. То принадлежеше само на избрани монаси. Направихме красиви снимки и преди да тръгнем няколко момиченца решиха, че искат да се снимат с мен. Всяка една по отделно и с всички заедно. Снимаха се и с мъжа ми. Явно и на тях, като индийците, им беше интересно да виждат бели хора. На излизане от храма вървяхме по една пътека. Чухме шумолене в храстите, обърнахме се и за частица от секундата успяхме да видим опашката на малък крокодил, който избяга и се скри в шубрака. Бяхме изумени, но това дава възможността да си в третия свят.  Преди да се качим отново на мотора, мъжът ми ми купи ефирна рокля, защото бях по късни панталонки и краката ми краката ми бяха изгорели от седенето.

Следващата спирка беше един от курортите на Бали – Кута. Оживено градче с много движение. Отидохме на плажа. Нямаше почти никакви хора, освен няколко чужденци. Балийците не ходеха по следобедните жеги. Излизаха към 17ч. Останах аз на плажа, а съпругът ми отиде да вземе нещо за ядене. През това време една много нахална балийка на средна възраст ме тормозеше да ми прави масаж. Опитах се да й откажа, но тя правеше повторни опити. В моментите, когато се отървавах от нея, се появяваха други балийци, които продаваха бижута и непрекъснато те приканваха да си купиш. Мъжът ми се забави, а аз едва чаках да дойде. Появи се с посърнала физиономия и аз изтръпнах. Попитах го какво е станало, а той доста виновно обясни, че са му откраднали апарата. В този миг просто откачих от ярост. Много се ядосах, но не толкова заради самия апарат /въпреки че беше подарък за една Коледа от майка ми на мен и сестра ми/, колкото за снимките, които бяхме направили през деня. За наш късмет снимките от предишните дни, бяха свалени на лаптопа ми. Съпругът ми се чувстваше ужасно, а на мен гнева започваше да ми преминава. Попитах го как е станало. Както си е карал моторчето сред оживения трафик, друг моторист залитнал към него.  Изглеждало съвсем случайно, без да иска. Привлякал му вниманието, докато друг от другата страна явно е грабнал протмонето с апарата от под кормилото на мотора. Съпругът ми дори не се е усетил какво е станало. Много неприятна случка, особено на такова място. Но това малко ни върна в реалността. От екстаза, че намираме в Бали, бяхме забравили за човешките недостатъци. Събрахме багажа от плажа и отидохме към центъра на градчето. Решихме да купим нов апарат и утре да повторим снимките отново. Все пак беше само един ден, по-малкото зло. Купихме по-новия модел на нашия апарат, обиколихме мола в Кута и разгледахме още няколко места. Връщането беше тегаво. От седенето на моторчето се бях схванала, боляха ме краката. И докато на отиване спирахме и разглеждахме, на връщане трябваше само да караме около час и половина. Помолихме друг моторист да ни покаже посоката, а той се оказа симпатично момче, което дори ни съпроводи до някъде. Благодарихме и след това имахме още малко път. Прибрахме се отново уморени, но заредени с емоции.

На следващия ден се престаршихме да вземем кола под наем. Казах на мъжа ми, че просто няма да мога да издържа. Въпреки че с моторчето беше по-забавно, с колата беше далеч по-удобно. Минахме отново през местата от предишния ден, като този път не ходихме до Кута, а се пуснахме покрай стеснената част на острова към друг курорт, наречен Uluwato. Там се намираше един много скъп комплекс, наречен Blue Point. Имаше уникален басейн, който илюзорно се сливаше с океана. Ние обаче, имахме план. Насочихме се към един малък плаж, наречен Suluban beach. Минаваше се през едни пещери и имаше много по-малко хора. Плажът беше много красив. Не винаги можеше да се стигне до там, защото има приливи и отливи. При прилив всичко се напълваше с вода. Ние, обаче, имахме късмет. Насладихме се на водата и слънцето чак до залеза, който беше прекрасен. Вечерта ни завари в един от най-скъпите им курорти, отдругата страна на стеснената част, Nusa Dua. Вечеряхме там и след това отново се прибрахме в Убуд, защото за следващият ден имахме друга програма.

Новата ни дестинация беше храмът Pura Tirtha Empul, където извира свещена вода. Намира се на североизток от Убуд. Тази свещена вода пречиства изцяло тялото, ума и душата на човек. На това място идва просветлението. Най-силна енергия се усеща на пълнолуние. Бях направила програмта, така че да отидем точно тогава. Вечерта се правят различни ритуали и има много хора. При влизането поднесохме дарове на Боговете, отново canangsuri, които си купихме на входа. Помолихме се за щастие и късмет и всязохме навътре. Взехме дрехи под наем, които представляваха едни препаски, наречени саронг. Подготвени бяхме с бански отдолу. Във водата не можеш да влезеш гол, защото е oсквернително. Водата се намираше в едни басейни, където течаха чучури с вода. Наредихме се на опашка и влязохме във водата. За наша изненада, при постоянно течаща вода, първоначалния студ, който изпитваш при рязка смяна на температурата, траеше само секунди. След това свикваш веднага с водата. Това беше като чудо. Потопихме глави под чучура и след като излязохме, като че ли всичко ни се проясни, а товара от мислите беше изчезнал. Просто невероятно.  Близо до Pura Tirtha Empul се намираше вулкана Kintamani и езерото Batur. Отидохме да ги видим. Там отново ни нападнаха досадни амбулантни търговци, но въпреки това не ни попречиха да се насладим на прекрасната гледка. На връщане към Убуд седнахме в едно крайпътно заведение. Беше уникално. Избрахме си една беседка, а като погледнеш надолу се виждаха само палми и тропически растения. До беседката имаше един орел, затворен в клетка. Мъжът ми се опита да му даде храна, а той нададе такива зловещи звуци в очакване на плячката, че той отстъпи инстинктивно назад. Беше приятно там.

Вечерта отидохме на ресторант в Убуд и след това на бар. На много места се седи на земята върху възглавници, за да се чувстваш напълно удобно и комфортно. Искахме да имаме нещо като последна вечер в Убуд, въпреки че после щяхме да се върнем отново за една нощувка. На следващия ден се отправяхме към рая на Земята – малкият остров Gili Meno. Близо до Бали има 3 малки прекрасни острова – Gili Meno, където е най-спокойно и е предназначено най-вече за влюбени двойки,  Gili Trawaigan, където се води усилен нощен живот по барове и заведения и Gili Air.

Пътуването към острова започна от пристанище Pandangbai. Заедно с цената на билета имахме включен и превоз до там. Озовахме се рано на пристанището, където чакахме нашата лодка. Пътуването беше около 2 часа и половина /зависи от цената на билета/. По-бързите лодки пристигаха и за доста по-кратко време. Беше приятно да се пътува. Разглеждахме, на места вълните ни пръскаха. Лодката се движеше с 4 мощни двигатели. Първо минахме през Ломбок – друг остров до Бали, но по-голям от тези трите, след това Gili Air и накрая акустирахме на Gili Meno. Ето това се казваше истински остров, без грам асфалт по него и без моторни превозни средства. Имаше само каручки с магаренца, с които можеш да обикаляш из острова. Това, обаче съвсем не беше нужно, защото той се обикаляше за час и половина. Това беше най-райското място, на което някога съм била. Уникален бял пясък, а водата беше светло синя и прозрачна. Просто невероятно. Нямаше да ми стигне цял живот да се насладя на това блаженство. Бяхме резервирали едно от най-хубавите места на островчето – Villa Nautilius с австрийски собственици. Представляваше отделна къщичка-бунгало с луксозно обзавеждане, точно на брега на океана, истинско щастие. Тези 2-3 дни бяха едни от най-невероятните за цялата почивка. Възможност наистина да се отпуснем и да си починем от иначе наситената с различни забележителности програма.  Като тръгнеш по плажната ивица виждаш разнообразни бели корали във всякакви форми, бяха много красиви. Събрахме си няколко за спомен. В средата на островчето имаше мюсюлманско селище. Бали е част от Индонезия, а Индонезия е най-голямата мюсюлманска общност. Единствено хората в Бали са предимно индуисти. До този рай, обаче, се бяха домогнали отново амбулантни търговци. Този път мъжът ми не се даде и спазари прекрасно тюркоазено колие за мен на ниска цена. На следващия ден, докато се припичах на слънце, две балийки ми предложиха масаж с кокосово олио. Този път се предадох на удоволствието и се отавих на 4 ръце да се погрижат за мен. Беше страхотно. Толкова ни се искаше да останем още един ден там, но уви лодките тръгваха само в 10:30ч, а докато стигнем отново до Бали и след това до Денпасар, нямаше да успеем за полета до Сингапур. Ето защо на третия ден сутринта си тръгнахме. Пристигнахме на пристанището и там отново ни чакаше кола за Puri Padi в Убуд. Прекарахме последната си нощувка на това прекрасно място, купихме подаръци и на другия ден тръгнахме обратно. На излизане от Бали също имаше такса 20 долара за обслужване.

Следващата спирка беше Сингапур. Невероятен град, космополитен, забързан, кипящ от живот. Нямахме резервация затова се консултирахме на летището за възможности. Хотелите, обаче, бяха скъпи. Решихме да попитаме някой минувач след като излязохме от летището. Казаха ни, че най-добрата оферта са хотели 81. Пръснати по целия град, те са на добра цена и са чисти и приятни. Докато се возехме в метрото на път за хотела, не можехме да не обърнем внимание колко бързо се движеше влакчето и как хората притежаваха различни устройства по последна мода, дори и възрастните хора бяха със смарт телефони и таблети. Отидохме в хотел 81 в т.нар.китайски квартал. Настанихме се и нощта бързо се спусна. Излязохме да се разходим. Беше невероятно красиво. Пълно с адски много хора, имах чувството, че тези хора излизат само през нощта и горе долу се оказа вярно заради жегите през деня. На другият ден отидохме до залива, където се намираше невероятния мол и хотел в едно Marina Bay Sands. Изключителна архитектура, с изключително луксозен стандарт. Молът беше огромен, с много коридори и етажи и различни магазини. Вътре в мола имаше обособени канали с вода като във Венеция и можеш да си наемеш ладия да те вози. Близо до хотела имаше виенско колело, на което решихме да се качим, за да разгледаме от високо града.  Времето ни беше  ограничено, а ние бяхме жадни за още интересни забележителности.  На колелото се запознахме с група индийци, които бяха на почивка там.

Пътуването ни беше към своя край. Тъй като всичко ни донесе такова удоволствие, ни се искаше да го удължим колкото се може повече и се опитахме да си направим онлайн резервация за нощувка при поредното прекачване в Доха, Катар. Имахме 14 часа на летището. Катар е арабска държава, на летището имаше много забулени жени и ни беше  любопитно как живеят тези хора. Да, обаче, не ни пуснаха да влезем в страната. Трябвало е да си вземем предварителна виза още от България. За нашата страна няма възможност да се издаде такава на летището. Дори това, че имаме резервация за хотел, не им попречи да ни откажат. Бяхме разочаровани. Едвам издържахме на това летище, където нямаше почти нищо. Това, с което се забавлявахме, е да разглеждаме снимки и да ги сортираме. Най-накрая дойде времето за излитане. Качихме се в самолета, настанихме се и тъкмо да тръгнем двигателите спряха. Направихме още няколко опита, но имаше някакъв проблем. След около час стоене в самолета без да тръгнем, се наложи да се преместим в друг за повече сигурност. Това беше последното премеждие. Кацнахме в Истанбул и след това хванахме автобуса за София.

Меденият ни месец беше най-прекрасното пътуване до сега. Изкарахме си невероятно и изкачихме още една стъпало по стълбицата към духовното израстване. Ето това се нарича да учиш уроците на живота с удоволствие.

Реклами

2 thoughts on “Бали

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s