Трудности при зачеване поради емоционален блокаж

Искам да споделя с вас един вдъхновяващ разказ на една жена, която е имала трудности при зачеването.  Отделена е от майка си на 2 години и няма съзнателен спомен за нея. От Близкия изток се премества в Австралия заедно с баща си и брат си. На 34 годишна възраст, 6 месеца след като отново се среща с майка си, забременява за първи път. В момента е на 51 години и има 3 деца. Нека тази история бъде препратка към статията ми „Защо не идва детето?“

ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ КОРЕНИТЕ МИ

pic„Копнеейки до болка за деца по време на първия си брак с партньор, който не беше готов за такъв вид ангажимент, разби на парченца отчаяното ми сърце. С диагноза промблемно зачеване, което физически е свързано с небалансирани хормони, ме накара да погледна по-отблизо емоционалното си състояние и да се запитам защо?  Признах пред себе си повтарящата се тема около моето откъсване от пъроначалните ми женски корени, най-вероятно дължащо се на раздялата с моята майка. Тази скръб и загуба беше потискана в продължение на години на едно тъмно място в душата ми. Бях сграбчена от енергичния блокаж на утробата си, който сама си бях причинила и сега беше настъпил моментът, в който трябваше да се изправя пред страховете си. Ръката на Фатима* не можеше да бъде намерена никъде.

Бях принудена да се впусна в моето лечебно пътуване, напълно готова да открия „майчината” си земя и да сложа край на месечния цикъл на стерилна жена. Смело си тръгнах от измършавелия си брак, за да стъпя в най-дълбоката си болка. Не можех повече да съществувам в един повърхностен свят – това си беше отишло.

Така на 31 годишна възраст претърпях своя първи емоционален катарзис – промяна в съзнанието – трудна, но положителна трансформация, която се нуждаеше по-скоро  от първични шамански напътсвтия, отколкото от фармацефтични предписания, за да се осъществи. Това беше началото на наричаното от мен духовно търсене в тъмнината. Душата ми беше разкъсана на парчета и разпръсната в хиляди непоправими посоки.

Завръщането към корените ми беше най-доброто начало. Започнах да проучвам своята самоличност с по-голяма цел. Осъзнах, че стоях с по един крак във всеки кръг; Изток и Запад. Същото нещо, което изследвах преди дванадесет години по време на пътуването ми в Йордания в плувния басейн. Сега за тези въпроси, които отново излязоха на повърхността, трябваше да намеря отговори. Бях ли жена от Изтока със Западно мислене или жена от Запада с Източно мислене? Как да изразявам всички лични и социални качества – смирение, уязвимост, себеотрицание, интуиция, скромност, чувствителност, сила, отдаване – и все още да бъда горда, силна и видимо женствена жена. Дали някаква част от мен не попада в заблудата на негативните Западни разбирания, че Арабските жени са по някакъв начин потиснати? Жените, които срещнах по време на пътуването ми в Йордания, определено показаха силни и решителни характери.

Това илюзия ли бе или реалност? Придавах ли прекален романтизъм на това преживяване? Беше добре да си задавам въпроси, за да мога да събудя чувството си на цел в живота, но също така платих висока цена за разклащане на целия ми свят! Придобитите прозрения и объркването, което изпитах, ме изпратиха на дъното на океан от несигурност, създаващ голяма тревожност – от къде идвах, къде съм в момента и на къде отивах?

Едно нещо знаех със сигурност и това беше, че трябва да стъпя сама на треперещите си крака, защото вярвах, че връзката със себе си трае най-дълго. Трябваше да намеря начин да проникна в моето творческо ковчеже със съкровища, да избърша прахта, да вкарам златния ключ и да вдигна капака, за да разкрия диамантите си. Осъзнах, че част от мен беше забравила простотата на моята песен и танц. Танцът ми напомни за връзката ми със земята, връзката ми с разказването на истории. Когато босият ми крак докосна земята, се свързах с древния принцип – място, където да преустроя емоционалния си, физически и духовен свят.

Тази лечебна практика се възроди в моя живот, като ми помогна да се „отдам” на всички мои чувства, определени външно като добри или лоши, без нападки или обвинения. Благодарна съм, че животът продължи по толкова мощен начин, колкото и бавно да възвърнах загубения си дух.

*Ръката на Фатима е мощен символ за защита, който предпазва от уроки, зли очи, магии, клетви.“

из „Dance of the Womb“ by Maha Al Musa

Реклами

Какво представлява примитивният мозък? Каква е неговата роля в родилния процес?

body yogaУчените разделили мозъка на три секции: нов мозък (неокортекс), междинен мозък и примитивен мозък. Примитивният мозък не само е сочен като седалището на човешките емоции (Le Doux, 1996), но играе съществена роля в инстинктивните човешки функции като родилния процес. При естествен родилен процес е необходимо този мозък да е активен, а функциите на неокортекса, снижени до минимум (Odent 1999). Това снижаване на неокортекса създава ефект подобен на състояние на транс в човека, което позволява на жените да достигнат до състояние на екстаз по време на родилния процес. Екстазът при раждане често не се достига при модерните родилни практики, но е възможен при всички жени. Раждането е създадено, за да води до екстаз, за да се подсигури нуждата на жената от това преживяване отново и отново. Преживяванията на екстаз са възможни при всички човешки същества без на практика да раждат, но те се базират върху същите мозъчни механизми. Подобни състояния се достигат при дейности, които намаляват стимулирането на неокортекса, а повишават работата на примитивния мозък. Тези дейности са повтарящи се, успокояващи, хипнотични /приспивателни/ и те помагат на човека да се фокусира дълбоко в себе си, за да докосне тяхното духовно (примитивно) ядро.

По време на родилния процес деликатно балансирана каскада от взаимосвързани хормони заливат тялото и мозъка. Тези хормони: катехоламини, ендорфини, окситоцин, адренокортикотропин, пролактин и т.н. се повишават и понижават в сложно взаимодействие, което е в съответствие с напредването на раждането. Патриша Блум (2000) го нарича Химичната Симфония на Раждането. Тези важни хормони се отделят и контролират директно от примитивния мозък. Когато работата на примитивния мозък не се възпрепятства, раждането може да продължи естествено. Следователно от голямо значение е медицинските работници да подкрепят жената по начин, по който намалява стимулирането на неокортекса и насърчава работата на примитивния мозък.

Когато примивният мозък диктува раждането на жената, процесът достига оптимално състояние. Жената в това състояние действа и изглежда все едно е „…на друга планета” (Odent, 1999, P29). Това състояние „в друг свят” на жената по време на естествено раждане е лесно да се разбере. Това означава, че традиционните модерни културни практики, начините, по които се налага да се държиш в обществото, вече нямат значение за нея. Тези влияния, създадени за социален контрол, се изграждат последователно от неокортекса при израстване на индивида; научаваш се, че неща като викане, разхождане гол в стаята и ходене по нужда не се правят в компания. Тези обществени правила са дълбоко заседнали и така раждащата жена, чиито неокортекс е стимулиран, няма да иска да пристъпи тези социо-културни правила на времето си и това ще възпрепятства раждането й. Обаче, ако се премахне социо-културния контрол на неокортекса, раждащата жена ще достигне „първично състояние”, което ще отхвърли „нуждите” на социо-културните условия. При естествено раждане жената инстинктивно удовлетворява нуждите на своето тяло и е способна да направи всичко, което в необходимо по време на родилния процес.

Разбирането на два общи принципа, засягащи примитивния мозък и неокортекса, изискват основата на добра акушерска или дула практика при подпомагането на жената по време на родилния процес. Първият принцип се базира на разбирането, че примитивният мозък е завършил развитието си преди човекът да може да говори и следователно не реагира на езика, така както неокортекса. Раждащата жена не може да се „свърже” със своите примитивни инстинкти, ако хората й говорят, разпитват я или коментират. Би било вредно за родилния процес, ако акушерката въвлича жената в логически разговор или се опитва да насочва действията си. По този начин не само се стимулира неокортекса, но се противоречи на женския инстинкт като променя нейните инстинктивни действия. Това подсилва социално създаденото вярване, че родилният процес е нещо опасно и са необходими експерти да го контролират.

Функциите на примитивния мозък улесняват най-добре естественото раждане, когато жената се чувства в безопасност. Това не само ни дава втория принцип на естественото раждане, но и обяснява защо жените раждат по-добре в домашна атмосфера. Намаляването на страха се постига не само, когато жената се чувства в безопасност и е подпомагана от медицинския персонал, но и когато е убедена, че те ще я защитават и насочват по време на раждането. Знаейки това, жената е способна да се освободи от контрола на неокортекса. Разбира се, за да може да се постигне това, жената трябва да е изградила предварителна връзка със своята акушерка, дула или друг медицински персонал по време на бременността. Полезно е, също така, акушерката или дулата да е водила визуализации на жената и да е провеждала ролеви игри за раждането по време на бременността. Важно е да се знае, че примитивният мозък на човека е същия като на всеки друг бозайник. Трябва да се уверите, че родилният процес не се наблюдава, средата е тиха, топла и затъмнена, а звуците и миризмите са приятни. Ако жената не може да роди в безопасността на своята домашна атмосфера, акушерката трябва да създаде максимално близка среда до нея в родилната зала. Това означава, че всеки  посетител в залата трябва да влиза като на свещено събитие. Също така трябва да бъде наясно с опасностите, които крият начина, по който влиза, говоренето, вдигането на шум и внасянето на силни миризми, защото са заплаха за функционирането на примитивния мозък. По този начин се стимулира неокортекса и се отделя адреналин, който намалява отделянето на необходимите хормони за естествено раждане. Ето защо жената трябва да бъде защитена от подобна намеса.

 Из статия на: Dr. Christine Vose on the “Primal Brain in Birthing” 2004 (www.optimumbirth.com)

Танц на утробата – наръчник за бели денс при бременност и раждане

Изключително съм щастлива да споделя с вас новата си придобивка, а именно комплект книга и ДВД за бели денс при бременност. За ползите от бели денса писах в друга статия. Ако искате може да погледнете отново тук.

Сега искам да се съсредоточа изцяло върху прекрасната книга, която в много голяма степен може да помогне на раждащата жена да има едно позитивно и прекрасно преживяване по време на този толкова важен физиологичен и психологически процес, а именно появата на нов живот на бял свят.

Авторката на книгата се казва Маха Ал Муса (Maha Al Musa). Тя е майка, писател, дула, както и актриса и танцьор. Има палестино-мюсюлмански и ливано-християнски произход, но още на 2 годинки емигрира в Австралия и там прекарва целия си съзнателен живот. Майка е на три деца, като последното е родила на 46 годишна възраст.

Танцът на утробата (Dance of the womb) е първият световен наръчник за начинаещи, който изследва физическите, емоционални и духовни ползи от бели денса като пренатално упражнение и процес по време на раждането.

Маха Ал Муса споделя своя собствен опит и преживявания по време на майчинството през очите на Източно-Западната културна перспектива. Нейният разказ за намиране на себе си e изящно преплетен с преподаването на прости, практични бели денс движения.

Фокусирайки се в сърцето на бели денса, Маха подканва всички жени по света да се свържат със своята първична женска сила и вътрешни познания за родилния процес, използвайки бели денса като инструмент за удовлетворяващо раждане.

„Раждането обединява жените в силата на единството; изключителният дар, който притежаваме като майки. Бели денс при раждане отразяват същата тази същност на живота и любовта.“ Маха Ал Муса