Трудности при зачеване поради емоционален блокаж


Искам да споделя с вас един вдъхновяващ разказ на една жена, която е имала трудности при зачеването.  Отделена е от майка си на 2 години и няма съзнателен спомен за нея. От Близкия изток се премества в Австралия заедно с баща си и брат си. На 34 годишна възраст, 6 месеца след като отново се среща с майка си, забременява за първи път. В момента е на 51 години и има 3 деца. Нека тази история бъде препратка към статията ми „Защо не идва детето?“

ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ КОРЕНИТЕ МИ

pic„Копнеейки до болка за деца по време на първия си брак с партньор, който не беше готов за такъв вид ангажимент, разби на парченца отчаяното ми сърце. С диагноза промблемно зачеване, което физически е свързано с небалансирани хормони, ме накара да погледна по-отблизо емоционалното си състояние и да се запитам защо?  Признах пред себе си повтарящата се тема около моето откъсване от пъроначалните ми женски корени, най-вероятно дължащо се на раздялата с моята майка. Тази скръб и загуба беше потискана в продължение на години на едно тъмно място в душата ми. Бях сграбчена от енергичния блокаж на утробата си, който сама си бях причинила и сега беше настъпил моментът, в който трябваше да се изправя пред страховете си. Ръката на Фатима* не можеше да бъде намерена никъде.

Бях принудена да се впусна в моето лечебно пътуване, напълно готова да открия „майчината” си земя и да сложа край на месечния цикъл на стерилна жена. Смело си тръгнах от измършавелия си брак, за да стъпя в най-дълбоката си болка. Не можех повече да съществувам в един повърхностен свят – това си беше отишло.

Така на 31 годишна възраст претърпях своя първи емоционален катарзис – промяна в съзнанието – трудна, но положителна трансформация, която се нуждаеше по-скоро  от първични шамански напътсвтия, отколкото от фармацефтични предписания, за да се осъществи. Това беше началото на наричаното от мен духовно търсене в тъмнината. Душата ми беше разкъсана на парчета и разпръсната в хиляди непоправими посоки.

Завръщането към корените ми беше най-доброто начало. Започнах да проучвам своята самоличност с по-голяма цел. Осъзнах, че стоях с по един крак във всеки кръг; Изток и Запад. Същото нещо, което изследвах преди дванадесет години по време на пътуването ми в Йордания в плувния басейн. Сега за тези въпроси, които отново излязоха на повърхността, трябваше да намеря отговори. Бях ли жена от Изтока със Западно мислене или жена от Запада с Източно мислене? Как да изразявам всички лични и социални качества – смирение, уязвимост, себеотрицание, интуиция, скромност, чувствителност, сила, отдаване – и все още да бъда горда, силна и видимо женствена жена. Дали някаква част от мен не попада в заблудата на негативните Западни разбирания, че Арабските жени са по някакъв начин потиснати? Жените, които срещнах по време на пътуването ми в Йордания, определено показаха силни и решителни характери.

Това илюзия ли бе или реалност? Придавах ли прекален романтизъм на това преживяване? Беше добре да си задавам въпроси, за да мога да събудя чувството си на цел в живота, но също така платих висока цена за разклащане на целия ми свят! Придобитите прозрения и объркването, което изпитах, ме изпратиха на дъното на океан от несигурност, създаващ голяма тревожност – от къде идвах, къде съм в момента и на къде отивах?

Едно нещо знаех със сигурност и това беше, че трябва да стъпя сама на треперещите си крака, защото вярвах, че връзката със себе си трае най-дълго. Трябваше да намеря начин да проникна в моето творческо ковчеже със съкровища, да избърша прахта, да вкарам златния ключ и да вдигна капака, за да разкрия диамантите си. Осъзнах, че част от мен беше забравила простотата на моята песен и танц. Танцът ми напомни за връзката ми със земята, връзката ми с разказването на истории. Когато босият ми крак докосна земята, се свързах с древния принцип – място, където да преустроя емоционалния си, физически и духовен свят.

Тази лечебна практика се възроди в моя живот, като ми помогна да се „отдам” на всички мои чувства, определени външно като добри или лоши, без нападки или обвинения. Благодарна съм, че животът продължи по толкова мощен начин, колкото и бавно да възвърнах загубения си дух.

*Ръката на Фатима е мощен символ за защита, който предпазва от уроки, зли очи, магии, клетви.“

из „Dance of the Womb“ by Maha Al Musa

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s