Естествено или изкуствено хранене – погрешно поставен въпрос


stress-from-crying-babyИскам да обърна специално внимание на онези майки, които по някаква причина не са успели да кърмят бебето си и носят тежкия бич на чувството за вина върху плещите си. Самата аз съм от тях и повярвайте ми не е никак приятно, когато усетиш натиска на изградените социални норми в тази област. Повтаряме като папагали нещо, което сме чели в книгите и все още тези „заучени“ фрази отекват в главата ми.

По време на обучението ми за дула, трябваше да мина материала за кърменето и съответно да се запозная с всички специфики на този прекрасен акт. Бях върла привърженичка на идеята, че това е най-здравословният вариант за моето бебе и бях готова на всичко да го постигна. Детето ми се роди напълно естествено, без никакви упойки, но онова, което имах за верую и твърдях без капчица съмнение, изведнъж се сблъска с различна действителност – НЯМАХ КЪРМА. Тук не говорим за стрес или някаква друга емоционална причина. Моята майка не е имала достатъчно, баба ми по майчина линия също. Докато на други майки, кърмата им тръгва още по време на бременността, при мен коластрата слезе на четвъртия ден. Беше изключително малко, но се задоволявах с мисълта, че в началото бебето се нуждае само от няколко капки. В болницата ми даваха добавка. След като се прибрах вкъщи, реших, че ще премина директно на изключително кърмене, защото така пише в книгите, и я спрях. За мен всяка майка трябваше да има достатъчно храна за детето си. Да, най-вероятно това е така, но не и в моя случай. Оказа се, че голямото ми четири килограмово дете е недохранено и след като преживях доста неприятни емоции по време на среща с консултант по кърменето, кърмата ми намаля още повече. Пробвах различни методи за увеличаване на кърмата, но уви безуспешно. Представете си ужаса, който изпитах като майка и професионалист в тази област – не мога да осигуря най-доброто за бебето в комбинация с как ще консултирам други майки?! Сблъсках се с нещо, на което нямах отговор. Това ме накара да се поразровя по-обстойно по въпроса. Ето защо искам да ви покажа откъс от книгата „Изкуството да бъдеш родител“ на д-р Фицхю Додсън:

Проблемът с храненето още повече се обърка заради спора между привържениците на гърдата и почитателите на биберона. Жалко е, че хората реагират толкова емоционално, като се присъединяват към единия или другия лагер. Това е тема, по която се горещят лекари, медицински сестри, детегледачки и обкръжението им. Така понякога се насажда чувство за вина у майките, които не кърмят бебето си. Хората казват: „Кърменето е измислено от природата.“ Забележка, според мен толкова смислена, колкото и следната: „Ако Бог искаше хората да летят, щеше да им даде крила.“ На препирнята може да се сложи край чрез следното твърдение: не съществува нито едно научно доказателство, че единият от двата метода е по-благотворен за детето във физически или психологически план. Вие сте тази, която ще изберете предпочитания от вас метод. Но ако се спрете на храненето с биберон, гледайте да притискате детето към себе си и да го галите точно както бихте правили, ако го кърмехте. Впрочем и тук не става дума за строго правило. Бебето ви не се излага на никакъв психологически риск, ако случайно му дадете биберона набързо. То просто се нуждае от физически ласки, все едно дали го кърмите или не.

Това ме накара да се успокоя, че все пак някъде там има и друго мнение по въпроса и в крайна сметка отново да стигна до извода, че всеки човек си е индивидуален и нямаме право да слагаме една и съща рамка с критерии върху всички хора. Това е моят начин на работа – индивидуален подход!

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s