Скъпи, хайде да си имаме второ дете?

Mom-with-two-kidsКак ще се отрази на Вашата психика като майка още едно дете? Готови ли сте за тази решителна стъпка и още по-голяма отговорност? Кога би било най-подходящото време?

Отговорите на тези въпроси са доста разнообразни и противоречиви и затова ще се опитам да бъдa максимално полезна и да се придържам към средностатистическите варианти. Тази статия цели да бъде полезна на двойки, които обмислят планирано зачеване на второ дете. Ако двете чертички са Ви изненадали, то това със сигурност е най-подходящото време и не подлежи на коментар.

На първо място, много е важно голямото дете да бъде самостоятелно до известна степен или поне да ходи на ясла (около 2 годишна възраст). Представете си следната ситуация. Имате новородено от една страна и току-що прохождащо дете от друга – едното е на изключително кърмене и се храни на поискаване, а другото иска да го водите за ръчичка и да опознавате заедно света. На кое дете ще обърнете първо внимание?

Децата около 2-3 годишна възраст навлизат в т.нар. детски пубертет. Детето проявява характер, недоволства, реве и се тръшка. Отказва да се подчинява, прави демонстрации на публични места. Въпреки че ситуацията изисква здрави нерви и голямо спокойствие, това е положителна фаза, през която всяко бебе преминава, за да се превърне в дете. А какво ще кажете да имате и новородено по същото време?

От 4 до 6 години разлика е най-добият вариант. Първото дете вече е самостоятелно и не изисква непрекъснатото Ви внимание. Може да се храни, облича и играе самостоятелно. А защо не дори да Ви помага с малкото братче или сестриче?

Когато първото дете навърши седем години, детството свършва и започва училищния период. Навлизането в училищния период е голяма промяна и изисква адаптация и усилия. Вниманието и подкрепата на майката са наистина необходими.

По-голяма разлика от 7 години отдалечава децата и те се разминават, преминавайки през различите фази на развитие. Не могат да бъдат толкова близки, колкото когато споделят еднакви интереси.

Майчинството представлява силно психическо и физическо натоварване. Разпределете го по най-добрия начин, за да бъдете както адекватен и заслужаващ уважение родител, така и да се съхраните като личност. Само и единствено щастливият човек, може да направи хората около себе си щастливи, включително и детето Ви. Не можете да дадете нещо, което нямате – а именно, осигурете си спокойствие, почивка и си доставяйте радостни мигове дори и това да са относителни понятия.

Реклами

Важно ли е пълзенето?

istock_000009391699xsmall-300x199Необходимо ли е бебето да пълзи преди да проходи и каква е причината за постоянните препоръки от страна на педиатри, психолози и възпитатели за стимулирането му? На този въпрос търсих отговор от известно време и смятам, че понатрупах опит, за да Ви предоставя адекватно обяснение.

Най-важното, което разбрах е, че няма значение кога бебето започва да седи, да пълзи или да ходи. Важното е уменията да се развиват поетапно, т.е. да не се пропускат различните етапи.

Дая Багвандас e социален предприемач и директор на мрежата за възпитателна невронаука в Мелбърн, Австралия. Невронауката е главното познание, свързващо мозъчното развитие, човешката еволюция и човешкия потенциал. Тя разкрива как първите месеци и години от живота на детето са времето, през което се оформят предпоставките за изграждане на индивидуалната идентичност.

изтеглен файлСпоред Дая има два етапа в пълзенето. Първият е т.нар. влачене по коремче, а вторият е същинското пълзене на ръце и коленца. Първият етап укрепва и развива общия мускулен тонус, особено в ръцете, краката и стъпалата. Развиват се умения за хващане и пускане, визуални умения – забелязване на играчка в далечината и отправяне по посока на нея. Освен това, се подобрява и процесът на дишане.

След като бебчо успее да повдигне коремчето, започва вторият етап в пълзенето. Този етап влияе върху баланса и координацията, спомага за уравновесяване на двете полукълба в мозъка. Постига се огромно развитие на мускулите, особено на ръцете, което помага за развитие на фината моторика, необходима по-късно за писането, например. С пълзенето децата се научават да координират двете страни на тялото с едната ръка и коляното от другата страна, които докосват пода едновременно по едно и също време, или т.нар. кръстосани движения. Подобрява се ритъмът на тялото и синхронизацията, важни за мисленето, необходимо по-късно в математиката. Укрепва се също и костната система, необходима за привеждане на тялото в изправена позиция и ходене. Наблюдава се значителен прогрес при дихателните способности, спомагащи за общото здраве, вокализацията и след това за говоренето.

Това са основни ползи от пълзенето. Вярвам, че има още много, за които ще се сетите. Ето защо, не бързайте с прохождането на Вашето дете. Ранното развитие се стимулира чрез пълзенето. Важно е да се знае, че всяко дете започва различните етапи по различно време и то най-вече, когато мускулите му са готови за това. Не насилвайте детето си, а се наслаждавайте на уменията, които показва според собствения си ритъм.

Една година майка

IMG_2632Днес се навършва една година, откакто родих детето си. Помня всяка подробност от този ден все едно беше вчера. Раждането мина много добре, стигнах бързо до разкритие. Имаше си своите трудни моменти, но спомените ми са позитивни. Усещането е прекрасно. Даваш живот. Побеждаваш в битка със себе си. Разбираш колко големи са възможностите на тялото и ума ти. Променяш се.

Тази една година ми даде най-голямата радост, която може да съществува, най-нежната любов, на която някой е способен и едно от най-големите предизвикателства в живота. Не всичко е розово и прекрасно. Да бъдеш майка е трудно, дори много трудно. Не можеш да си го представиш преди да го изпиташ. Безсънието, ограничаването на свободата, разделянето с предишната роля в собствения ти живот – превръщането от жена в майка, липсата на социални контакти и рутината, която се повтаря ден след ден, тежат невъобразимо много. Тежестта нараства с времето, с постоянството си, с неизбежността си, като те оставя безсилна и изтощена.

Майчинството от друга страна дава сила. Превръща те в лъвица, дава ти увереност. Променя целия ти свят. Оспорва собственото ти мнение за себе си и променя коренно приоритетите ти. Задава въпроса „Къде се намираш и къде искаш да отидеш?“ Майчинството е благословия. Майчинството те учи да променяш себе си, за да дадеш най-доброто на детето си. Примерът, който даваш, е по-важен от всички съвети или принципи, на които го учиш. Възпитавайки себе си, даваш най-доброто за него.

Това са само малко от нещата, на които се научих през тази една година. Имам още много дълъг път да извървя и много уроци да науча. Към момента знам, че съм благодарна. Благодарна съм, че избра мен, скъпо мое дете! Обичам те! Честит празник!

За или против проходилката

baby-walkerПолзите и вредите от проходилката е тема, която е обсъждана многократно без да се достига до уеднаквяване на мненията по въпроса. Според статистиката везните накланят повече в полза на противниците на този детски уред. Това, което искам да разгледам в тази статия са два много ярки довода, по един в полза на всяка страна, които са напълно достатъчни сами по себе си, за да ви дадат яснота кое да изберете.

Според едните, проходилката обръща наопаки нормалната последователност на моторното развитие на детето. Бебето се развива от горе надолу. Физическите възможности на горната част на тялото изпреварват развитието на тези на долната. Първо се научава да вдига главичката, после коремчето. Започва да се подпира на ръцете, прави опити да лази, изправя се и с допълнителна помощ прави първите си крачки. Така лека полека се научава да се движи самостоятелно. Когато се слага на проходилка, се отнема правото на детето да експериментира и много често дори се забавя прохождането, вместо обратния ефект. Децата стават по-трудноподвижни, а процесът по развитие на нормална походка става по-бавен.

От друга страна, обаче, никога няма да забравя щастливото лице на племенника ми, който много се забавляваше с проходилката. Беше толкова бърз, доставяше му огромно удоволствие да взима завоите в къщата все едно кара кола, а майка му междувременно можеше за известно време да си почине. Това твърдят защитниците на проходилката – децата я използват за игра и тя улеснява до голяма степен родителите. Дори и да имате помощ при отглеждане на детето, винаги има един момент, в който се налага да го оставите за малко на безопасно място. Ето защо проходилката като забавление е достатъчно значима причина, за да се замислите дали бихте лишили детето си от нея.

След като се направи равносметка на казаното до тук, може да се стигне до извода, че при първите опити на детето да прави крачки, може да се стимулира с развличане в проходилката. След като вече само е успяло да се изправи, не виждам защо да не се забавлява с нея. Помислете и изберете най-подходящото за Вашето дете!

Бебето ми крещи?!

screaming_images_1277982306С развитието на речевите си способности бебетата започват да издават различни звуци. Това е нещо ново за тях и определено е доста интересно. Звуци като ръмжене, пищене и крясъци без никакъв сигнал за проблем, са абсолютно нормална част от развитието на детето. Колкото по-силен е звука, толкова по-голямо удоволствие му доставя. То се наслаждава на новите си умения и дори вас да ви боли главата, а тъпанчетата ви да са на ръба на спукване, това едва ли ще означава нещо за малкото човече. То просто расте и се радва на способностите си, а освен това по този начин привлича внимание.

Обърнете внимание на шумовете, които чува детето. Много е възможно да имитира вашите викове и крясъци. Ако имате често спорове с партньора си, опитайте това да не се случва пред детето и по възможност да не стига до нежните му уши. Защото след това ще ви го върне тъпкано като ви покаже то колко може вика. Това, разбира се, не означава, че трябва да пазите бебето си от нормалните шумове в къщата – като звука от сокоизстисквачката, прахосмукачката, сешоара, пасатора. В утробата, бебето е потопено в доста шумна среда – звуците на сърцето, белите дробове и различните органи на майката. То е свикнало с шума и понякога след раждането може да изпита безпокойство от тишината.

Когато бебето крещи, е добре да се запасите с много търпение на първо място. След това е хубаво да не се надвиквате с него, а да се опитате да поддържате нормален към тих тон. Викането от ваша страна само ще го стимулира да издава още по-силни звуци.  Като утеха за родителите мога да кажа, че и това е преходно и скоро детето ще го надрасне.

Кога да започнем да слагаме детето на гърне?

baby-smiling-and-sitting-on-a-pottyИма ли най-подходяща възраст за тази важна стъпка на вашето дете? Моят опит започва с проследяване на първите опити на моята майка. Започнала е да ме издържа от 4 месеца, а в момента, в който съм умеела да седя самостоятелно, ме е слагала на гърне. Чиста случайност ли е това, че от тогава съм привикнала към чистота или това е закономерност, която важи при всички деца? Дали по времето, когато аз съм била дете, смяната и прането на пелени, не са поставяли ребром въпроса за приучаването на децата, а пък днешните майки са разглезени с памперси до 2-3 годишна възраст? Доста трудно да се каже.

Първото и най-важното, което трябва да знаят родителите е по-добре късно, отколкото много рано. По-големите деца много по-бързо се приучават да ходят на гърне от малките. Освен това мускулите и нервите, които контролират дефекацията и уринирането, не са достатъчно развити при деца преди двегодишна възраст. Препоръките на специалисти са да се наблюдава за сигнали в детето, които сочат, че то вече е готово. Такива сигнали са способността да изразява с думи някои нужди /например, че е гладно/, остава сухо най-малко по три часа, оттегля се на скришно място, притихва, кляка. Друго важно нещо е, че вие самата също трябва да сте готова. Трябва да се заредите с много търпение, чувство за хумор и находчиви идеи. Обикновено се избира момент, в който не сте под напрежение и разполагате с повече време. Най-добре е да се направи през топъл сезон, за да не се обременявате с разкопчаване на якета и сваляне на дебели панталони.

В книгата си „Изкуството да бъдещ родител“ д-р Фицхю Додсън описва случай с една майка, която дошла със седемгодишното си момиченце да го лекува. Детето имало някои психологически проблеми, между които страх от училището, трудности при сприятеляването, крайна привързаност към майка си и редовно напикаване.  Докторът твърди, че когато едно дете на повече от пет години се напишква, то със сигурност е неправилно гледано по някакъв начин. Най-често детето на подсъзнателно ниво си отмъщава на родителите за тормоза, на който са го подлагали, опитвайки се да го приучат към чистота. Майката започнала да учи детето си на гърне, когато било на осем месеца. Слагала я е на гърнето веднага след ядене и тя се изхождала като по часовник. Според д-р Додсън детето просто пасивно е отликвало на майката и съвсем не е регулирало своите нужди. Майката с голямо съжаление отбелязва, че щом детето проходило, отвикнало да ходи на гърне. Започнали от нулата и тогава започнало да се напишква всяка нощ.

Помислете за всички тези неща, преди да се натоварите и себе си, и най-скъпото ви съкровище с непосилни за възрастта му неща. Следете индивидуалното му развитие, а подходящият момент ще дойде от само себе си!

Естествено или изкуствено хранене – погрешно поставен въпрос

stress-from-crying-babyИскам да обърна специално внимание на онези майки, които по някаква причина не са успели да кърмят бебето си и носят тежкия бич на чувството за вина върху плещите си. Самата аз съм от тях и повярвайте ми не е никак приятно, когато усетиш натиска на изградените социални норми в тази област. Повтаряме като папагали нещо, което сме чели в книгите и все още тези „заучени“ фрази отекват в главата ми.

По време на обучението ми за дула, трябваше да мина материала за кърменето и съответно да се запозная с всички специфики на този прекрасен акт. Бях върла привърженичка на идеята, че това е най-здравословният вариант за моето бебе и бях готова на всичко да го постигна. Детето ми се роди напълно естествено, без никакви упойки, но онова, което имах за верую и твърдях без капчица съмнение, изведнъж се сблъска с различна действителност – НЯМАХ КЪРМА. Тук не говорим за стрес или някаква друга емоционална причина. Моята майка не е имала достатъчно, баба ми по майчина линия също. Докато на други майки, кърмата им тръгва още по време на бременността, при мен коластрата слезе на четвъртия ден. Беше изключително малко, но се задоволявах с мисълта, че в началото бебето се нуждае само от няколко капки. В болницата ми даваха добавка. След като се прибрах вкъщи, реших, че ще премина директно на изключително кърмене, защото така пише в книгите, и я спрях. За мен всяка майка трябваше да има достатъчно храна за детето си. Да, най-вероятно това е така, но не и в моя случай. Оказа се, че голямото ми четири килограмово дете е недохранено и след като преживях доста неприятни емоции по време на среща с консултант по кърменето, кърмата ми намаля още повече. Пробвах различни методи за увеличаване на кърмата, но уви безуспешно. Представете си ужаса, който изпитах като майка и професионалист в тази област – не мога да осигуря най-доброто за бебето в комбинация с как ще консултирам други майки?! Сблъсках се с нещо, на което нямах отговор. Това ме накара да се поразровя по-обстойно по въпроса. Ето защо искам да ви покажа откъс от книгата „Изкуството да бъдеш родител“ на д-р Фицхю Додсън:

Проблемът с храненето още повече се обърка заради спора между привържениците на гърдата и почитателите на биберона. Жалко е, че хората реагират толкова емоционално, като се присъединяват към единия или другия лагер. Това е тема, по която се горещят лекари, медицински сестри, детегледачки и обкръжението им. Така понякога се насажда чувство за вина у майките, които не кърмят бебето си. Хората казват: „Кърменето е измислено от природата.“ Забележка, според мен толкова смислена, колкото и следната: „Ако Бог искаше хората да летят, щеше да им даде крила.“ На препирнята може да се сложи край чрез следното твърдение: не съществува нито едно научно доказателство, че единият от двата метода е по-благотворен за детето във физически или психологически план. Вие сте тази, която ще изберете предпочитания от вас метод. Но ако се спрете на храненето с биберон, гледайте да притискате детето към себе си и да го галите точно както бихте правили, ако го кърмехте. Впрочем и тук не става дума за строго правило. Бебето ви не се излага на никакъв психологически риск, ако случайно му дадете биберона набързо. То просто се нуждае от физически ласки, все едно дали го кърмите или не.

Това ме накара да се успокоя, че все пак някъде там има и друго мнение по въпроса и в крайна сметка отново да стигна до извода, че всеки човек си е индивидуален и нямаме право да слагаме една и съща рамка с критерии върху всички хора. Това е моят начин на работа – индивидуален подход!